сряда, 4 април 2012 г.

На Баба

Сибила Кусева                                                  

Остани до мен поне още ден,
глътка въздух ще ти дам, 
не си отивай ти сега,
не съм готова за това.
Зная, че животът не е вечен,
има болка и тъга,
не обричай ни на самота -
имаме нужда от твоята ръка.
Дните си бих ти подарила,
душата си със дявола бих разменила,
само да останеш ти при нас
и да се радваме на майчиния ти глас.
За мен не си баба и роднина,
а Светца, която за нас се е грижила,
с кого ще си говорим в захлас,
моля те, бъди завинаги до нас!