Проф. Живко Данаилов: Недълготрайните домати са по-вкусни, но и по-скъпи

Един от най-добрите селекционери на домати в България реши специално за читателите на списание „Научни изследвания“ да разкрие каква е тайната на „чери“ доматите, защо българските хибриди са по-вкусни и предпочитани и защо родното производство превъзхожда чуждата селекция.

 Сибила Кусева

- През последните години се наблюдава недоволство от потребителите (консуматорите) относно качеството на доматите. Какво породи това недоволство ?

- В периода на прехода към пазарна икономика и след приемането на страната ни за член на UPOV (Union for the Protection of New Varieties of Plants - Организация за закрила на новите сортове растения), в резултат на масовата инвазия на чужди сортове, вкусовите качества на предлаганата на пазара доматена продукция значително се влошиха. 

Независимо от богатото сортово разнообразие, вкусовите качества на предлаганата на пазара продукция от домати са незадоволителни. Голяма част от българите, които са свикнали с традиционния, добър вкус и приятна консистенция на нашите домати изказват недоволство и търсят причините за сегашната ситуация на родния пазар.

Основната причина за това нежелателно явление е, че доматите са търговски продукт, който едновременно трябва да отговаря на изискванията на производители, търговци и консуматори. Интересите на всяка една от тези групи, засягащи качеството на плодовете, са коренно различни. За призводителите най-голямо значение има високият добив на сорта, търговците се интересуват преди всичко от издръжливостта на плодовете на транспортиране и тяхната съхраняемост след беритбата, а за  консуматорите най-важни са вкусовите качества и консистенцията на плодовете. Търговците изискват от производителите домати, които запазват твърдостта и добрия  си пазарен вид седмици след откъсването им – време необходимо за транспортиране, престой по гранични пунктове, складови бази, супермаркети и сергии. Именно това качество, обаче е свързано с влошената консистенция и вкус на доматите. 

Дълготрайността, по-лошата консистенция и вкус на плодовете на такива хибриди се дължат на съдържанието в тях на ген “rin” (ripening inhibitor – забавящ узряването”. Такива хибриди се получават от кръстосването на майчин компонент - обикновен тип червеноплодни домати (Фиг. 1) и бащин компонент - домати с ген “rin” (Фиг. 2). Както се вижда на снимката, бащиният компонент в пълна зрялост е с жълти до слабооранжеви плодове, които узряват по-бавно, много са твърди, безвкусни и не се консумират, но издържат на съхранение до 3-4 месеца без да омекват и загниват. Плодовете на хибридите, получени с участието на такъв бащин сорт наследяват близък до червения цвят на майчиния сорт и твърдостта на бащиния сорт. Плодовете са твърди, издържат на съхранение, но вкусовите им качества са незадоволителни. При разрез на такива плодове се вижда, че голяма част от вътрешността им (месестата част) не е червена, поради наличието на целулоза (Фиг. 3). Като правило, твърдостта на плодовете е в обратна корелация с вкусовите качества на плодовете. 

              

         

Фиг. 1. Обикновен тип домати,         

 Фиг. 3. F1 хибрид домати с ген rin,

с високо съдържание на целулоза

Необходимо е да се знае, обаче, че тези хибриди не са генномодифицирани, не са създадени чрез генетично инженерство, а с използването на методите на конвенционалната (класическата) селекция. Жълтоплодните с ген “rin”, също така, не са генномодифицирани, а резултат от естествен природен процес (естествена мутация). 

- Новите българските сортове домати  конкурентноспособни ли са на чуждестранните по продуктивност и качество на плодовете ?

- През последните години изискванията към сортовете домати значително се повишиха. За това допринесе и масовата инвазия на сортове от чужда селекция. Нашите нови сортове домати по комплекс стопански полезни признаци трябва да превъзхождат не само  разпространените в производството на дадения етап сортове от собствена селекция, но и да бъдат конкурентноспособни на чуждите. Необходимо е да се отбележи, че извършването на селекционния процес в условия, в които ще се отглеждат впоследствие създадените сортове е от съществено значение. Именно това обуславя значително по-високата приспособеност на българските сортове домати към агроклиматичните условия на страната ни в сравнение с повечето  сортове от чужда селекция. Понастоящем, разпространяваните в производството българските сортове домати значително превъзхождат чуждестранните по вкусови качества и не им отстъпват по добив. Както казах, обаче, производителите и търговците предпочитат чуждите сортове, поради дълготрайността на плодовете, независимо от незадоволителните им вкусови качества. В западноевропейските страни безвкусните долготрайни домати се предлагат на по-ниски цени от доста години и то основно в сепермаркетите. В по-малките магазини и на пазарите, обаче се предлагат недълготрайни и значително по-вкусни домати, но на по-високи цени. Още по-високи са цените на отличаващите се с много добри вкусови качества и удобни за консумация домати тип “Чери”.

- Какво е характерно за доматитете тип “Чери”?

- Потребителите на доматена продукция добре познават, основно, червените домати, по-малко – розовите и още по-малко жълтите и жълто-оранжевите. През последните години на нашия пазар, макар и рядко, се появиха малко познатите домати тип “Чери” (черешовидни). Очаква се, през следващите години популярност да придобият и съвсем непознатите на дадения етап виолетово оцветени домати. 

Доматите с дребни плодове носят названието “Чери”, тъй като приличат на дребни черешки. В накои страни, като Русия например, те са известни като вишневидни (чери и коктейлни). Макар и неотдавна, те станаха популярни и са добре познати и разпространени на американските и западноевропейските пазари. През последните години се появиха и на нашия пазар като се търгуват обикновено на съцветия (китки) – Фиг. 4a,b.

В сравнение с обикновените домати, сортовете тип “Чери” имат по-нисък добив, брането е по-трудоемко, поради дребноплодието, но плодовете са с по-високо сухо вещество, по-високо съдържание на захари, сладки с десертен вкус. Използват се за прясна консумация, целоплодно консервиране и приготвяне на голямо разнообразие от консервирани продукти. Подходящи са, също така, за десерти и украса на блюдата. Освен това, при наличие на домати тип “Чери” градината придобива по-приятен и атрактивен вид.

Понастоящем в света съществува голямо разнообразие от сортове и хибриди тип “Чери”, основно хибриди, част от които се предлагат и на нашия пазар. Създадени са и три български сорта – сорт “Елица”, създаден в резултат на съвместна разработка между Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) в гр. Садово и Института по зеленчукови култури “Марица” (ИЗК “Марица”) в гр. Пловдив; сорт “Мила” – в Институт по генетика при БАН (ИГ-БАН) в гр. София и сорт “Аля” – в ИЗК “Марица”. 

        

   

            4a                                                           4b

                Фиг. 4 a, b. Домати тип “Чери” на съцветия (китки)

- Известно е, че сте един от най-добрите селекционери на домати в България. Колко сорта сте създали и кои понастоящем са най-търсените?

- Автор и съавтор съм на 23 сорта домати, от които през последните години най-широко разпространени в производството са индетерминантните  (високорастящи) хибридни сортове “Наслада”, “Опал бг” и новият кандидат-хибрид “Паулина БГ”, детерминантните (безколови) хибриди – “Николина”, “Елена прима”. Сортовете се търсят, поради високата им продуктивност и характерните за българските домати вкусови качества. С най-добри вкусови качества на плодовете се отличават едроплодните хибридите “Николина”, “Паулина БГ” (Фиг. 5a,b), “Наслада” и  сорт Розов блян (Фиг. 6a,b). Плодовете на повечето български сортове, също така, са с добри вкусови качества. Като цяло, обаче, българските сортове се отглеждат предимно в малки стопанства и предимно в семейни градини и от любителите-градинари основно за собствени нужди, поради което продукция от тях рядко се намира на пазарите. По-големите производители и търговците предпочитат чуждите сортове, притежаващи транспортабилни, продължително съхраняващи се плодове, поради което пазарите са наситени с добре изгледащи на външен вид, но с незадоволителни вкусови качества домати.

  

    5a                                                                            5b

               Фиг. 5 a, b. Домати сорт “Паулина БГ” F1

   

              

  






                                                          

                  Фиг. 6. Домати сорт “Розов блян”

- Какви са целите на селекцията на дадения етап ?

- Както в световен мащаб, така и у нас, като цяло селекционно-генетичните изследвания са насочени към създаването на сортове, съчетаващи благоприятно основните стопански признаци - висока продуктивност, устойчивост на болести, повишена издръжливост на високи температури, добър пазарен вид, съхраняемост и вкусови качества на плодовете. 

Трябва ясно да се подчертае, че съчетаването в пълна степен на отлични вкусови качества и висока издръжливост на транспортиране и съхранение на плодовете в един сорт домати чрез класическите методи на рекомбинационната селекция е трудно постижима задача. Ето защо, селекцията на сегашния етап ще се развива вероятно в две направления; сортове задоволяващи преимуществено изискванията на производителите и търговците и предназначени за масовия потребител с по-скромни финансови възможности и сортове с високи вкусови качества, за които потребителят е готов да заплати и по-висока цена.

В заключение е необходимо да отбележа, че досега селекцията и постиженията в тази научна област в страната ни, основно, се базират на класическите селекционно-генетични методи, които не изискваха особено големи вложения при създаването на нови сортове. На дадения етап, силно ограничените размери и оскъдните средства за селекционни изследвания, обаче, не само не способстват за обогатяване на сортовото разнообразие и осигуряване на производството с типични български сортове, но в недалечно бъдеще ще доведат и до загубване на наличния национален генфонд – местни форми и отечествени сортове. Ето защо е необходимо преференциално стимулиране на научните изследвания за създаване на български сортове, съчетаващи благоприятно висока продуктивност и качество, включително традиционен автентичен български вкус. Паралелно с това, в бъдеще отечествената селекция, основаваща се единствено на класически методи, няма да издържи конкуренцията на чуждите сортове и постепенно сама ще се обезсмисли. Ето защо, наложително е разработването на държавна научна стратегия с конкретизиране на основните направления и приоритети на селекцията при културните растения в страната ни.

Доц. Антоанета Христова: Политиците търсят съвети от специалистите, когато паднат от власт

Доцент Антоанета Христова бе наградена за най-добър психолог на 2011 г. Тя сподели за списание „Научни изследвания“ какво я е изстреляло на върха, през какви трудности е минала докато създаде ПР отдела на Българска Академия на Науките (БАН) и вслушват ли се политиците в съветите на психолозите. Доцент Христова е завършила психология в СУ "Св. Климент Охридски" с  докторантура в Института по психология към БАН, където е старши научен сътрудник. Специализира психотерапия към Международния институт по личностно-центриран подход (Швейцария) и политическа психология в САЩ.

Работи в областта на обществено мнение, публична риторика, взимане на решение, политически имидж. Член е на редица международни организации на психолози, главен редактор на сп. „Психологични изследвания" и е автор на редица публикации в областта на политическата психология.

Сибила Кусева

- Вие бяхте наградена за най-добър психолог на 2011 г в областта на приложната психология. Очаквахте ли това отличие и с какво ви помогна то?

- Тази награда е едно голямо морално признание и си казваш, че в крайна сметка щом полагаш някакво усилие, което е професионално и видимо, хората те оценяват. Много е важно, когато правиш нещо, то да бъде отразено от медиите и да се покаже на широката аудитория, тогава има ефект. Наградата ми е за приложна психология, въпреки че аз не съм член на тяхната организация. Те обаче са преценили, че аз я заслужавам и ми я връчиха без да знам, че съм била номинирана. Така взех наградата за приложен психолог на 2011 г. Както обаче всички знаят, аз съм политически психолог.

- С какво се занимава политическата психология?

- Тя изследва, анализира и интерпретира поведението на политическите субекти – политическите партии, политическите институции и гражданите, които ги избират. Политическата психология е много древна дисциплина, но е институциализирана късно, след 90-те години на миналия век, поради което се води нова в университетите. 

- Защо се насочихте в тази област?

- Аз по професия съм социален психолог, докторантурата ми е в сферата на общата психология и взимането на решения, след което започнах да работя в секция социална психология. Тогава разбрах, че без да вникна в политическите проблеми, аз не мога да анализирам социалните процеси и в същото време идеята да анализираме политическите процеси по онова време не беше добра. Аз съм от поколението, което преживя 1989 г. Тогава бях студентка и седяхме на площадите, бях когато се сваляше правителството на Жан Виденов и промените започнаха в посоката на демократизацията. Тези процеси ми оказаха много силно влияние. Всичко това ме мотивира да специализирам политическа психология навън. Поради тази причина имам самочувствието, че съм сериозен представител на научните изследвания в областта на политическата психология.

- Вие сте специализиралa в САЩ, защо се върнахте в България?

- Защото съм изключително свързана с корените си. Имах възможност да остана там, но не виждам себе си там. Много бързо прецених, че за мен семейството и приятелите са най-важни и не се чувствах добре там, където не са ми корените. 

- Трудно ли се живее в Америка?

- От една гледна точка е много лесно. Ако имаш качества и можеш да работиш, веднага те забелязват и намираш всички условия за твоята реализация и печелят всички. Така че с една по-ниска претенция на един българин, който не е свикнал да се бори, в Америка е по-лесно. Казвам, че е лесно, когато си влезнал в сферата, а не когато си отишъл да миеш чинии и се опитваш да направиш нещо друго. 

- Смятате ли, че ако не бяхте специализирали в САЩ, щяхте да имате шанс тук да успеете?

- Тогава нямаше да имам самочувствие. Образованието там ми даде самочувствие, а друг е въпросът вече как ще използваш знанието, което имаш. Аз имам една близка, която ще цитирам. Когато тъкмо си бяхме родили децата и аз й разказвах за САЩ, тогава тя каза: „Тони, аз не искам да пътувам никъде. Аз искам да направя Америка тук в България.” Тази сентенция ми влезна в главата и като се замислих, тя се оказа права. Не е хубаво да си правим добрите условия през индивидуалния успех. 

- Бяхте в листата на РЗС на миналите избори, искате ли да навлезете в дълбочините на политиката?

- Всичките ми участия в политическите проекти са били като консултант. Моята работа е консултантска. Това, че в даден момент името излиза някъде в листата на политическа активност в публичното пространство, в моя случай, е било въпрос на обстоятелства, които мога да ги сложа в главата на недоразумения. Живота не е черно и бяло. От друга страна всеки анализатор има силно изкушение от това, което анализира и да бъде практик в него. Винаги си казваш, че щом можеш да даваш съвети на политиците, не мога ли аз да го правя много по-добре от тях самите. Аз съм убедена, че мога да се справя много по-добре от тях, защото често знам какво трябва да се прави в дадени ситуации и познавам процеса задълбочено и от теоритична и от практична гледна точка. Но предполагам, че винаги пред мен ще стои провокацията да бъда в практиката. 

- Политиците в България обръщат ли се към психолозите?

- Определено да. Но, когато загубят властта. Веднага щом бъдат свалени от власт, започват да търсят консултанти и анализатори, социолози и политолози, журналисти и те трябва да ги подкрепят по възможност без пари, понеже вече не са на власт и нямат. Управляващите нямат нужда от такова нещо. Те имат нужда от видимите анализатори, понеже през тях могат да излъчват послание. Въпреки че ГЕРБ страшно много залагат на ПР-а. На тях в това отношение съм им писала 6. На тях проблема не е дали използват ПР-а, а че започна да си личи и преиграването може да им изиграе лоша шега. 

- Ще се оправят ли най-накрая нещата в родината ни?

- Да, но дали ще го доживеем не знам. Няма къде да ходим и обществото ни се подчинява на обективни закономерности, но дали ще стане в рамките на нашия живот, не знам. Българите не се научихме, че трябва да изберем само две политически партии и тогава ще заработи махалото и да станем нормална демокрация. Махалото започна да замахва през 2000 г, когато силни бяха СДС и БСП. Да, но ние го развалихме и направихме пълен хаос в политическата система и процесите, които текат в момента са в тази насока. 

- Кои партии според вас имат шанс на следващите избори и ще успее ли ГЕРБ да влезне в паламента с мнозинство?

- ГЕРБ, БСП, Кунева и ДПС. Най-ми е тъжно за СДС, защото не е тайна, че моята практика е тръгнала от там и аз съм силно пристрастна към СДС. Имаше период, когато бях привърженик към ДСБ, но те са едно. но одавна беше това. На скоро имах надежда, че СДС като се отделиха от Иван Костов, ще се възродат и ще имат нова енергия. Но това не стана. Щом до сега не става, означава, че новото ръководство на СДС не се справя.

- Как оценявате нивото на психологията в България?

- Имам няколко тези по въпроса. Едната е свързана с образованието, а втората с професионалистите, които практикуват психология. Според мен психологията много пропусна от това, че в продължение на много години имаше едно ограничаване на психологията и не се разрешаваше преподаването й в повечето университети. Така специалността не можеше да се развива. От друга страна, смятам, че в България имаме две-три места, в които има специалисти по психология. Това са Софийският университет, Нов Български Университет и Висшият институт по психология, който в момента е към Института за изследване на населението и човека към БАН. Също така смятам, че практиката на психологията върви на горе и консултантите стават все по-добри. Проблем обаче е, че в България почти всеки, който е завършил психология, може много лесно да си отвори кабинет и това е така, защото нямаме организация, която да следи тези неща. На фона на всичко, смятам, че плюсовете са повече и развитието на психологията върви все по-нагоре. 

- Българинът има ли навика да се обръща към психолог, когато има проблеми?

- Има доста хора, които търсят помощ от специалисти. Аз познавам много колеги, на които кабинетите им са пълни. Много зависи кой си, колко си популярен и как твоето име достига до хората, които имат проблеми. Да, вярно е, че българинът чака първо да стигне дъното и когато види, че не може вече да се оправя, тогава търси помощ. А много по-лесно щеше да е, ако още в началото на проблемът си, се обърне към специалист. 

- В коя насока трябва да се развива психологията?

- Психологията в България не е от одавна. По времето на комунизма беше много натискана, понеже дава инструмент в ръцете на хората и обяснява поведението на човека. Това знание е знание за избрани. Затова смятам, че научните изследвания в областта на психологията трябва да бъдат подкрепяни, да се контролират консултантските дейности, да се наблегне на образованието. Според мен всичко е в психологията и тя ще ни обясни всичко. Все пак където няма човек, там няма психология. 

- Ако студентите сега искат да кандидатстват психология, към кой дял на психологията ще ги насочите?

- Смятам, че всеки дял е значим. Убедена съм, че не е въпроса в полето, а в човека, който работи в съответното направление, как ще извади и изкумуникира знанието през себе си. Човек може да бъде полезен и като практик и като политически и социален психолог. Затова психологията е нещо изключително свързано с практиката и поради тази причина не мога да дам съвет. На мен всичко ми е интересно. Аз например видях ПР-а през погледа на психологията и въведох в БАН ПР отдела, който извади Българската Академия на Науките на светло от тъмнината, в която беше потънал. Това стана чрез методите на професионалния ПР. Така напрактика ние доказахме, че успешен ПР може да се направи и без пари, понеже БАН няма пари.

Доц. Д-р Любомира Чакалова: Трябва да искам да имам проект не за да си оправя семейния бюджет, а защото искам да правя наука

Доцент Любомира Чакалова работи в Института по молекулярна и клетъчна биология към БАН и тази година спечели проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който имаше максимума брой точки. Доц. Чакалова реши да разкрие единствено пред списание „Научни изследвания“ как се пише успешен проект, трудно ли се пробива в Англия и какво я е накарало да предпочете Българска академия на науките (БАН) пред Института в Бейбрахам.

Сибила Кусева

- Бихте ли се представили с няколко думи?

- През 1994 г. завърших съм Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и същата година започнах работа в Института по молекулярна и клетъчна биология към БАН, където изработих своята дисертация за образователна и научната степен доктор. След това се преместих  в една лаборатория в Института в Бейбрахам, в Англия. Тя се намира в близост до института Кеймбридж. Там работих около 9 години и се омъжих за англичанин. Него обаче го изпратиха да работи в Скопие, Македония. Наложи се да се преместим там и аз започнах работа в лаборатория в Изследователски център за генно инженерство и биотехнология към Македонската академия на науките и изкуствата. Изкарах 3 години, след което се върнах в института по молекулярна и клетъчна биология в БАН. Сега пътувам постоянно до Македония и обратно. Мъжът ми остана да работи там и затова се налага да се разкъсвам между двете страни.

- Той не желае ли да дойде в България?

- Работата му е прекалено хубава в Скопие, за да я изпусне и затова за момента ще е така. Много е вероятно един ден да си заминем окончателно в Англия, понеже той едва ли ще иска цял живот да живее на Балканите. 

- Вие само заради работата ли се върнахте в България?

- Аз много исках да живея в родината си, но моят съпруг от Англия малко усложни нещата, понеже трябва да има възможност и той да се развива. 

- За учените не е ли по-лесно в чужбина да се развиват? 

- Определено от някои гледни точки е по-лесно, но от други – не. Там конкуренцията е огромна и човек трябва да пожертва много елементи от личния си живот, ако иска да успее и да се развива самостоятелно в науката и да бъде ръководител. Особено в големите центрове като Кеймбридж е адски трудно. Ако бях останала там, най-вероятно щях да си остана в института, където работех. Аз имах постоянна работа, след много изпити, които държах. Това се случва рядко да те назначат на трудов договор в Кеймбридж и аз можех още да съм там. Лабораторията им беше световноизвестна и правехме висококачествена наука. 

- На какво ниво са българските лаборатории?

- Нивото ни определено не е като в Англия, но не сме и от най-трагичните. В сравнение с Македония например, България е на по-високо равнище и тук имаме по-добри условия за работа. 

- Специализацията ви в Англия, помогна ли ви в България?

- Да и то много. Опитът, който натрупах там, сега го прилагам в родината си. Успях да се развия по-бързо зад граница, да експериментирам в научната си област, без да броя всяка стотинка, което много ми помогна в научното развитие. Сега чувствам колко много съм напреднала през тези години, когато съм била зад граница. Изискванията там са големи и трябваше да имам много публикации в световноизвестни научни списания, които да бъдат все по градивни и качествени. Това нещо бута ученият да произвежда без прекъсване. В България впечатленията ми обаче са, че не е толкова важно учените да публикуват качествени научни публикации, което е тъжно. Има много научни звена, които не произвеждат особено стойностна наука и въпреки това от години наред съществуват и се възползват от всички блага наравно и с тези, които се развиват. 

- Къде е по-лесно за младите?

- Категорично в чужбина. Там има много повече възможност за развитие и са добре платени. Знаете, че в родината ни учените са ниско платени и поради тази причина все повече млади хора напускат България. Някои дори отиват да специализират зад граница. Вече има все по-големи възможности за тях. Така например Германия отпуска стипендии за следването и това ги улеснява много. За жалост ние губим голяма част от най-интелигентните млади хора, които имат желание да работят и да се развиват. 

- Вие тази година сте спечелили проект към Фонд „Научни изследвания“. На каква тема е той?

- Ще изучаваме РНК –молекули, които не кодират белтъци, за разлика от други класове, които са по-добре изучени. Нашата цел в дългосрочен план е да изясним функциите на тези РНК-и. Аз съм ръководител на проекта и той спечели най-висок брой точки – 100.

- Трудно ли се пише един проект?

- Необходимо е много опит, докато човек навлезе достатъчно в някаква област, за да може да генерира собствени идеи. Правенето на проект е естественото развитие след писането на научни публикации. Между тях няма особено голяма разлика, освен че публикацията описва вече извършен експеримент, докато проекта описва тези, които даденият учен има намерение да извърши в бъдеще. Много се радвам, че проектното ми предложение беше достойно оценено и получихме подкрепата на Фонд „Научни изследвания“. 

- Възрастните учени в България пречат или помагат на младите да пробиват?

- Има звена, в които имам впечатления, че не им помагат и често пъти се опитват да попречат на младите. Но това не е само с родината ни. На Запад също има подобни тенденции, защото младите винаги представляват потенциален конкурент на по-възрастните си колеги. Но само в България се срещат учени над 65 години, които още да практикуват. В Англия например, когато дойде време за пенсия, ги пенсионират на рожденият им ден. Много рядко има изключения и то е само, ако са номинирани за нобелови награди или пък са ги печелили. В Института в Бейбрахам имаше един учен, който е бил обсъждан да вземе нобелова награда заради откритията си в областта на генното инженерство. Та този учен имаше възможността да ходи в института да дава съвети на колегите си, но не и да заема ръководни постове, както е у нас.

- Според вас учените в България ще бъдат ли оценени някога?

- Нямам много надежда. Трудно върви работата. Според мен трябва да има целенасочена политика, която да помага на науката, а за момента аз не виждам да има такава и да се мисли в тази посока. Сега например Фонд „Научни изследвания“ имаше конкурсна сесия, но преди две години нямаше. Как биха могли тогава учените да планират своето бъдеще, ако не знаят дали ще има финансиране на науката или не. Всички тези непрекъснати смени на условията са убийствени. 

- Само Фонд „Научни изследвания“ ли помага на науката в България?

- Да, аз поне не знам за други. Заплатите на учените са убийствено ниски и не може да се оцелява, ако искат да създадат семейство. Хубавото е, че ФНИ позволява част от средствата да се използват за заплащане на учените под формата на граждански договори. Това обаче не е най-доброто решение на проблема, понеже проектите стават цел, за да вземат учените средства, с които да си оправят семейния бюджет. Така изведнъж става много важно да имам проект. Фокусът обаче трябва да бъде поставен върху науката. Трябва да искам да имам проект, защото искам да правя наука. Това трябва да е основният критерии. По-добре работеща система би предвидила по-високи заплати на учените, но при нас това го няма.