СИБИЛА КУСЕВА
28.03.2012
Племенницата Йоана е оплела здраво с чара си Гери.
bgvolleyball.com и sportal.bg
Заслужена наздравица на купона след спечелената титла.
Гергана Маринова е родена на 11 декември 1987 г. в Етрополе. Играе волейбол от 3-годишна, състезател е на ЦСКА от 2002 г. Капитан е на шампионките тази година, когато спечелиха титлата за трети пореден път след 2 победи с по 3:2 над „Марица” (Пд). Избрана е за най-добра разпределителка в първенството.
- Разкажи за себе си, как се насочи към спорта?
- Главният виновник е майка ми, понеже тя е бивша волейболистка и моите първи спомени са с топката в залата. Явно това е било предопределящо за мен, да се занимавам с този спорт. Родителите ми винаги са ме подкрепяли и помагали, за което съм им безкрайно благодарна.
- На колко години беше, когато те вкараха в залата?
- Не си спомням точно, но мисля, че съм била на 3-4 години.
- Ти учеше в езикова гимназия. Какво те накара да избереш спорта пред нея?
- Това беше голяма дилема за мен, понеже бях много малка, когато дойдох в София, за да спортувам професионално. Но тогава любовта към волейбола надделя и се научих отрано да се справям сама с живота.
- Кой е първият ти учител във волейбола?
- Цецка Медарова, тя ми беше треньор в Етрополе. При нея тренирах с по-големите от мен, но се справях отлично.
- Как работиш със сегашната си треньорка в ЦСКА Юлия Иванова?
- Ние много добре се разбираме с нея и не сме имали сериозни разногласия. Когато обаче това се е случвало, сме сядали да поговорим и сме намирали най-правилното решение.
- Кой е любимият ти разпределител?
- Нели Маринова-Нешич. Аз съм имала честта да тренирам и работя с нея по време на лагер с националния отбор, когато треньор беше съпругът й Драган Нешич. Надявам се да съм взела поне някои качества от нея.
- Какво се изисква, за да си добър на този пост? Смяташ ли се за такава?
- Другите трябва да оценят качествата ми, а не аз. За този пост се изисква най-вече човек да има организаторски умения. От разпределителя се изисква да организира цялата игра, което не е лесно. Другите постове обаче също имат своите особености в нашата колективна игра. И не са за подценяване.
- Спечелихте 21-вата поредна титла с ЦСКА и ти имаше големи заслуги за това. Как се чувстваш?
- Всички момичета, както и треньорите, са допринесли за тази титла, която беше така трудно извоювана. Страхотно се чувствам, шампионски, и искам отново да отбележа, че е трудно спечелена.
- Защо ви е било толкова трудно да я спечелите?
- В отбора има много млади момичета, които нямат опит, но успяха да докажат, че могат да се справят добре в решаващи и важни мачове. Тук е моментът, в който искам да благодаря и на всички тях, на треньорите Юлия Иванова и Атанас Лазаров за цялата работа през годината и затова, че съумяхме да се запазим като колектив.
- Какво ти донесе тази титла и имало ли е моменти, в които си губила надежда, че ще я спечелите?
- Не, много исках тази титла и докрай вярвах, че ще я спечелим.
- Каква е атмосферата в ЦСКА сега и изплатиха ли ви всички заплати?
- Трудно се издържа две години без заплата. За никого не е тайна, че нашият клуб има финансови затруднения и че има задължения към спортистите. Но се надявам скоро да бъдат изплатени всичките заплати.
- Не губите ли мотивация за игра, като не получавате редовно пари?
- Наистина е трудно и може би има моменти, в които това те обезверява. Но като стъпиш в залата, забравяш за всичко и мислиш само за победата. На мен лично родителите ми много ми помагат финансово, иначе трудно бих се оправила сама. Преди това се издържах с парите, които бях изкарала, докато играх в Русия. Така не успях нищо да спестя. Все пак нямаме време за допълнителна работа, цялото ни всекидневие е ангажирано. Но любовта към спорта е по-силна. Хубаво е да играеш пред пълна зала с фенове, които крещят името ти.
- Защо избра ЦСКА, а не „Левски“?
- Когато дойдох в София, имах предложение и от двата отбора, но условията, които предлагаха „червените”, бяха по-добри и предпочетох тях. Радвам се, че избрах ЦСКА и никога не съм съжалявала за решението си.
- Какво следва за теб оттук нататък? Имаш ли оферти за чужбина?
- Няма конкретна оферта, само няколко запитвания, но засега няма нищо сериозно. Силно се надявам да отида в чужбина за следващия сезон, за да мога да продължа нагоре в кариерата си и да се развивам.
- Смяташ ли, че само в чужбина човек може да се развива?
- Да, определено е така, което е жалко. Там заплащането е по-добро и шансовете за развитие са по-големи.
- Ти играеше в „Самородок” (Хабаровск). Как те приемаха като чужденка?
- Това беше първото ми излизане зад граница и действително ми беше много тежко да прескоча психологическата бариера и факта, че съм далеч от роднините и приятелите ми. Момичетата там ме приеха много добре, руснаците са доста сърдечни хора. Дори успях да науча руски език. Беше хубаво въпреки студения им климат.
- Преди играеше за националния тим, имаш ли нови предложения за там?
- Засега нямам „повиквателна”. Ако някой реши, че заслужавам да съм там, ще ме повикат. Чест е да играеш за националния и бих искала отново да съм в тима.
- Мислила ли си с какво искаш да се занимаваш след спортната си кариера?
- Всеки професионален спортист мисли за това, понеже спортът е до време. Поради тази причина реших да запиша висше образование, специалност „бизнес администрация“ и да мога да се реализирам и в друга област освен волейбола.
- Това означава ли, че искаш да се занимаваш с бизнес?
- Да, би било хубаво, но има време дотогава. Имам и доста приятели журналисти, но не мисля да хващам микрофона. Бих предпочела да имам собствен бизнес.
- Коя е Гергана Маринова извън терена?
- По време на състезателен период нямам много време за хоби, но когато сме в почивка, обичам да ходя на фитнес и да се грижа за малката ми племенница Йоана. Тя е човекът, когото обичам най-много в момента. Освен това имам куче – Арчи, с което се разхождам, когато съм в Етрополе.
- Това означава ли, че сърцето ти е свободно?
- Да, след като само Йоанка го е заела. Нямам приятел, но така ми е добре и се чувствам щастлива. Все още не съм намерила човека, на когото да мога да разчитам и с когото да имаме общи теми и възгледи за живота.
- Коя е последната книга, която прочете?
- На Джеймс Ролинс – „Последната тайна на земята“.
- Много момичета заминават да играят в Америка волейбол, като там дори не са професионалистки, а колежанки, но въпреки това получават повиквателни от националния тим. Мислила ли си да емигрираш?
- Не, това за мен никога не е било приоритет. И въпреки че имам приятелки и познати, не бих заминала.
- Вярна ли е историята за ските, че си печелила турнир в Етрополе?
- Да и аз много се гордея с тази своя титла. Бях на 12 и по ските ме запали майка ми, за което съм й много благодарна. За жалост, сега не мога да ги карам, понеже ми е забранено, за да не получа някоя травма. Но след време мисля отново да препускам по пистите.
- Ти имаш сестра, за която нищо не се знае. Тя спортува ли, след като цялото ви семейство е спортисти? Този талант наследствен ли е?
- Сестра ми се казва Ралица и е играла 2 дни волейбол, но не й се удава. Наследствената черта от майка ни съм взела аз. Сестра ми се грижи за Йоана и семейството си, там е силната й страна.
