и бури не жалят нейният кръст, съдбата жестока така отредила и истинал за миг нейният лик. Красива и млада замина си тя, остави детенце със самотен баща. Бъдеще няма без моята мама и умрял е света за детската душа. Върни се,искам да крещя, обичам те-тайничко шептя и чакам те с новата зора, но надеждата умря с последната слънчева светлина. Ореол за мен си ти, останаха безброй несбъднати мечти, в сърцето ми ще бъдеш само ти, Мамо, моля те всичко ми прости...
Сибила
|
понеделник, 21 април 2014 г.
Мама
