На Баба

Сибила Кусева                                                  

Остани до мен поне още ден,
глътка въздух ще ти дам, 
не си отивай ти сега,
не съм готова за това.
Зная, че животът не е вечен,
има болка и тъга,
не обричай ни на самота -
имаме нужда от твоята ръка.
Дните си бих ти подарила,
душата си със дявола бих разменила,
само да останеш ти при нас
и да се радваме на майчиния ти глас.
За мен не си баба и роднина,
а Светца, която за нас се е грижила,
с кого ще си говорим в захлас,
моля те, бъди завинаги до нас!