проф. д.т.н. Веселин Целков , Сибила Кусева
„Суверенитетът на общността, региона, нацията,
държавата има смисъл само ако произтича от единствения истински суверенитет –
суверенитета на човешкото същество.” – Вацлав Хавел
РЕЗЮМЕ
В доклада са представени част от добрите медийни практики на Комисията за
защита на личните данни за информираност на обществото по проблемите на защитата
на личните данни в Република България. На базата на стратегическите принципи и
приоритети са дефинирани направленията и механизмите за информационно
въздействие. Представени са множество медийни практики, като използването на
електронни страници, социални мрежи и блогове, различни услуги от интернет
пространството, рекламни клипове и заставки, информационни бюлетини, брошури и
др. Изведено е разбирането, че е необходимо медиите да се разглеждат не само
като коректив, но и като инструмент за въздействие върху обществото и един от
основните фактори способстващи за правилното функциониране на системата за
защита на личните данни. Представени са резултати от социологически проучвания
за резултатите от информационните кампании за информираност на обществото.
ВЪВЕДЕНИЕ
Информацията и знанията в съвременното общество се
превръщат в основни продукти и определят характера на развитието на
цивилизацията. Затова и съвременният етап на развитие на човечеството се нарича
етап на Информационното
общество. В него
доминираща роля играят комуникационните и информационни технологии. Характерни са следните особености:
·
Нараства
броят на заетите в информационните технологии, комуникациите и в
производството, както и делът на информационни продукти и услуги;
·
Като част от
процеса на глобализация се създава глобално информационно пространство,
осигуряващо на хората по-ефективно взаимодействие и лесен достъп до световните
информационни ресурси.
Част от информационното пространство заема и информацията за защита на
неприкосновеността и личните данни на хората в Република България.
Информираност
на обществото
Информираността на обществото е непрекъснат процес. Всеки гражданин трябва
да е запознат с правата си за защита на личните му данни. Все по-често правителствени
организации събират големи масиви лични данни при изпълнение на техните задължения.
Новите технологии създават възможност за получаване на медицинска, генетична и
други видове информация, каквато не се е събирала преди. Когато отделни хора
сърфират из Интернет пространството и осъществяват онлайн транзакции, те
остават след себе си подробни следи от лични данни. Компютърните и мрежови
технологии създават нови неподозирани проблеми, породени от събирането, разпространението и използването на
информация по нови начини. Именно поради тази причина, Комисията за защита на
личните данни използва все повече механизми и разчита от голяма степен на
медиите, за да бъде обществото добре информирано.
Стратегически принципи и приоритети в
работата на Комисията за защита на личните данни през годините
За тези 12 години от своето основаване Комисията налага в работата си
следните стратегически принципи и недвусмислено постига значителни резултати
относно подтикване на гражданите към активност по въпроси в областта на защита
на личните им данни, търсене на обратна връзка и оценка за дейността на
Комисията от тяхна страна. За целта са създадени електронни брошури и бюлетини,
страници на Комисията в социалните мрежи, където се поддържа 24 часова връзка с
гражданите, провеждат се пресконференции и ежеседмично се канят представители
на медиите с цел по-добра прозрачност и информираност.
·
Информираност
на обществото
·
Обучение
Основни проблеми
Колкото и Комисията да популяризира чрез медиите дейността си, пред нея
изникват съществени проблеми, като:
·
Не знание за
проблема със защита на личните данни
·
Не оценяване
на важността и заплахите
·
Не познаване
на нормативната база
·
Не знание
какво да се прави при нарушаване на правата
Направления за въздействия
·
Хората
·
Органите на
държаната власт и местното самоуправление
·
Частните
фирми и компании
Механизми
·
Използването
на медиите
Необходимо е те да се разглеждат не само като
коректив, но и като инструмент за въздействие върху обществото и един от
основните фактори способстващи за правилното функциониране на системата за
защита на личните данни.
o
Електронни
o
Други
·
Интернет
o
Web-страницата
на КЗЛД
o
Социалните
мрежи
o
Материали и
банери в най-популярните страници
o
Връзки между
страницата на КЗЛД и страниците на:
§ Държавните институции
§ Браншовите организации
§ Неправителствените организации
·
Информационен
бюлетин
o
Новите
тенденции
o
Промените в
регулаторната рамка
o
Практиката на
КЗЛД
·
Връзки с
неправителствени и браншови организации
o
Програма
„Достъп до информация”
·
Семинари
o
Журналисти
o
Главни
секретари на министерства и ведомства
o
Браншови
организации
·
Примери
o
Видео клип
o
Информационни
брошури
o
Специално
пощенско клеймо „28 януари - Европейски ден на защитата на личните данни"
o
Пресконференции
с журналисти
o
Публични
лекции с академичната общност
·
Информационни
брошури
Информационните брошури могат да бъдат с обща
насоченост или насочени към отделни целеви групи
o
10 години
КЗЛД
o
Вашата лична
карта
o
Видеонаблюдение
o
Интернет и
децата
o
Съвети за
родители
·
Информационно-рекламни
материали с бранд: „2012
година - 10 години Комисия за защита на личните данни. 28-ми януари -
Европейски деня за защитата на личните данни" - брошури, тефтери, значки, плакети, чаши, химикалки,
календари, както и преносими памет-устройства (flash memory) с информационно
съдържание.
·
Магнитни
носители
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В доклада са представени част от добрите медийни практики на Комисията за
защита на личните данни за информираност на обществото по проблемите на
защитата на личните данни в Република България. На базата на стратегическите
принципи и приоритети са дефинирани направленията и механизмите за
информационно въздействие. Представени са множество добри медийни практики,
като използването на електронни страници, социални мрежи и блогове, други
услуги от интернет пространството, рекламни клипове и заставки, информационни
бюлетини, брошури и др. Изведено е разбирането, че е медиите да се разглеждат
не само като коректив, но и като инструмент за въздействие върху обществото и
един от основните фактори способстващи за правилното функциониране на системата
за защита на личните данни. Представени са резултати от социологически
проучвания за резултатите от информационните кампании за информираност на
обществото. Част от резултатите се използват в тематични курсове в Университета
по библиотекознание и информационни технологии и са основа на различни изследвания.
ЛИТЕРАТУРА
1. Денчев С., Информационна среда за трансфер на
технологии, Издателство “Захарий Стоянов”, 166 стр., София, 2003 год.
2. Денчев, С., Ц. Семерджиев, И. Попов, Н. Костова.
Концепция и политика за информационна сигурност. Част 2. Библиографски указател.
Изд. «За буквите – О письменехь» , София, 2008 г., 496 стр.,
ISBN-978-954-8887-36-6.
3. Семерджиев, Ц. Сигурност и защита на информацията.
- С.: Софттрейд, 2007 г. – 228 стр., ISBN-978-954-327-034-7.
4. Семерджиев, Ц. Стратегически информационни
системи. - С.: Софттрейд, 2007 г. – 440 стр., ISBN-978-954-334-052-1.
5. Целков, В.,
Сигурността и защита на личните данни в процеса на глобализация, СВУБИТ, Научна
конференция „Глобализация и сигурност”, 6 юни 2009 г.
6. Целков, В. Модели
на защитени взаимодействия в компютърни системи и мрежи, За буквите – О
писменехь, София, 2008, 234 стр.
7. Държавен вестник, Република България
