Игра с огъня

Нестинарят Михаил Георгиев танцува по жаравата в НДК


Сибила Кусева

40 години игра с огъня – така отброява живота си дотук Михаил Георгиев. Увличат го обаче не пламъците, а тлеещите въглени. Заради декадите, прекарани върху жаравата, днес Георгиев е признат за главния нестинар на България. Тази вечер той танцува с въглени в зала 2 на НДК и публиката ще види за първи път на сцена как искрите на нестинарството прехвърчат в театъра в спектакъла „Огния”. Представлението е замислено и продуцирано от Иван Георгиев, син на Михаил и също като него нестинар.

„Нестинар не се става. Тази дарба се предава от поколение на поколение, но не всички в рода я притежават. Баща ми има брат, който не може да ходи върху огън, моят брат също не може”, разказа Иван пред „Монитор”.

За да се разбере кой от фамилията ще продължи традицията, отначало всички стъпват на жаравата. „Бях едва 8-годишен, когато за първи път опитах да ходя на жар и много ме болеше. Въпреки това тогава разбрах, че ще прославя България с танците си”, връща лентата Иван. Раните по детските му нозе отдавна са зараснали и той толкова е напреднал, че може да ходи повече от час върху въглените, без да го боли.

„Всичко е въпрос на висша форма на концентрация, не толкова на медитация”, разбулва тайната Георгиев-син. „Легенда е, че кожата на краката трябва да е загрубяла, моите са като на нормалните хора. Все пак нямам грайфери на стъпалата” през смях допълва двигателят на спектакъла „Огния”.

Според поверието дрехите на нестинарите не могат да се запалят. „Навремето баба ми изпусна кърпата си в жарта и тя не се запали. Има случаи и когато хора са падали, но след това не са имали изгаряния“, разкрива Георгиев.

Той може с часове да говори за приключенията си с огъня, но предпочита хората да „прочетат” разказа му чрез спектакъла му „Огния”. И нестинарските игри да избягат от кръчмарския ъгъл, където са натикани в последно време. „Този древен обичай е наврян между кебапчетата и ракията за атракция на чужденците. Направих представлението с надеждата да го освободя от тях”, казва Иван Георгиев. Когато обявил на приятелите си, че ще опита да съчетае нестинарството с театъра, всички го сметнали за луд. Амбициозният мъж обаче не се отказал и след усилия, продължили три години, огненият спектакъл вече е факт. „Досега подобно нещо не е правено никъде по света. На една сцена за първи път се събират тайнствените древни ритуали и модерното изкуство”, гордо отбелязва Иван Георгиев. Амбицията на продуцента е „Огния” да стане емблема на новата българска и европейска култура.

САМО ФАКТИ

Температурата на жарта е минимум 400°С.

Ходенето с боси крака върху жар било познато още на траките. С танца те изпадали в транс, посрещали настъпващото лято и възхвалявали името на бога Слънце, който носи със себе си огъня, и го молели за здраве, успех и плодородие през годината.

Нестинарите пренасяли болните на ръце през жаравата, за да се излекуват, а децата и младите – за дълголетие. Тези хора били най-уважаваните личности в градовете и селата.

Нестинарят Иван Георгиев разказва, че понякога светиите съветвали нестинарите да не танцуват и те не влизали в жарта.

Винаги преди ритуал нестинарите лягали болни за една седмица и точно преди танца ставали от леглото, все едно нищо им няма, и започвали да ходят върху жарта.

СЮЖЕТЪТ

„Огния” въвежда публиката в света на боговете, сатирите и стихиите, а нестинарски танци усилват внушението за нещо магично. Хореограф на спектакъла е Асен Наков.

Любовната игра между Мъжа и Жената оплита героите в притча за предателство, омраза, болка и прераждане, а нестинарският танц провокира сетивата на зрителите. Разказана от конферансие и „одухотворена“ от ангел, историята повежда към неочаквана развръзка. Нестинарският танц е кулминацията, когато сцената ще се завърти и ще се появи жарта. Зрителите на първите редове, ще усетят горещината от огъня.