Работи в областта на обществено мнение, публична риторика, взимане на решение, политически имидж. Член е на редица международни организации на психолози, главен редактор на сп. „Психологични изследвания" и е автор на редица публикации в областта на политическата психология.
Сибила Кусева
- Вие бяхте наградена за най-добър психолог на 2011 г в областта на приложната психология. Очаквахте ли това отличие и с какво ви помогна то?
- Тази награда е едно голямо морално признание и си казваш, че в крайна сметка щом полагаш някакво усилие, което е професионално и видимо, хората те оценяват. Много е важно, когато правиш нещо, то да бъде отразено от медиите и да се покаже на широката аудитория, тогава има ефект. Наградата ми е за приложна психология, въпреки че аз не съм член на тяхната организация. Те обаче са преценили, че аз я заслужавам и ми я връчиха без да знам, че съм била номинирана. Така взех наградата за приложен психолог на 2011 г. Както обаче всички знаят, аз съм политически психолог.
- С какво се занимава политическата психология?
- Тя изследва, анализира и интерпретира поведението на политическите субекти – политическите партии, политическите институции и гражданите, които ги избират. Политическата психология е много древна дисциплина, но е институциализирана късно, след 90-те години на миналия век, поради което се води нова в университетите.
- Защо се насочихте в тази област?
- Аз по професия съм социален психолог, докторантурата ми е в сферата на общата психология и взимането на решения, след което започнах да работя в секция социална психология. Тогава разбрах, че без да вникна в политическите проблеми, аз не мога да анализирам социалните процеси и в същото време идеята да анализираме политическите процеси по онова време не беше добра. Аз съм от поколението, което преживя 1989 г. Тогава бях студентка и седяхме на площадите, бях когато се сваляше правителството на Жан Виденов и промените започнаха в посоката на демократизацията. Тези процеси ми оказаха много силно влияние. Всичко това ме мотивира да специализирам политическа психология навън. Поради тази причина имам самочувствието, че съм сериозен представител на научните изследвания в областта на политическата психология.
- Вие сте специализиралa в САЩ, защо се върнахте в България?
- Защото съм изключително свързана с корените си. Имах възможност да остана там, но не виждам себе си там. Много бързо прецених, че за мен семейството и приятелите са най-важни и не се чувствах добре там, където не са ми корените.
- Трудно ли се живее в Америка?
- От една гледна точка е много лесно. Ако имаш качества и можеш да работиш, веднага те забелязват и намираш всички условия за твоята реализация и печелят всички. Така че с една по-ниска претенция на един българин, който не е свикнал да се бори, в Америка е по-лесно. Казвам, че е лесно, когато си влезнал в сферата, а не когато си отишъл да миеш чинии и се опитваш да направиш нещо друго.
- Смятате ли, че ако не бяхте специализирали в САЩ, щяхте да имате шанс тук да успеете?
- Тогава нямаше да имам самочувствие. Образованието там ми даде самочувствие, а друг е въпросът вече как ще използваш знанието, което имаш. Аз имам една близка, която ще цитирам. Когато тъкмо си бяхме родили децата и аз й разказвах за САЩ, тогава тя каза: „Тони, аз не искам да пътувам никъде. Аз искам да направя Америка тук в България.” Тази сентенция ми влезна в главата и като се замислих, тя се оказа права. Не е хубаво да си правим добрите условия през индивидуалния успех.
- Бяхте в листата на РЗС на миналите избори, искате ли да навлезете в дълбочините на политиката?
- Всичките ми участия в политическите проекти са били като консултант. Моята работа е консултантска. Това, че в даден момент името излиза някъде в листата на политическа активност в публичното пространство, в моя случай, е било въпрос на обстоятелства, които мога да ги сложа в главата на недоразумения. Живота не е черно и бяло. От друга страна всеки анализатор има силно изкушение от това, което анализира и да бъде практик в него. Винаги си казваш, че щом можеш да даваш съвети на политиците, не мога ли аз да го правя много по-добре от тях самите. Аз съм убедена, че мога да се справя много по-добре от тях, защото често знам какво трябва да се прави в дадени ситуации и познавам процеса задълбочено и от теоритична и от практична гледна точка. Но предполагам, че винаги пред мен ще стои провокацията да бъда в практиката.
- Политиците в България обръщат ли се към психолозите?
- Определено да. Но, когато загубят властта. Веднага щом бъдат свалени от власт, започват да търсят консултанти и анализатори, социолози и политолози, журналисти и те трябва да ги подкрепят по възможност без пари, понеже вече не са на власт и нямат. Управляващите нямат нужда от такова нещо. Те имат нужда от видимите анализатори, понеже през тях могат да излъчват послание. Въпреки че ГЕРБ страшно много залагат на ПР-а. На тях в това отношение съм им писала 6. На тях проблема не е дали използват ПР-а, а че започна да си личи и преиграването може да им изиграе лоша шега.
- Ще се оправят ли най-накрая нещата в родината ни?
- Да, но дали ще го доживеем не знам. Няма къде да ходим и обществото ни се подчинява на обективни закономерности, но дали ще стане в рамките на нашия живот, не знам. Българите не се научихме, че трябва да изберем само две политически партии и тогава ще заработи махалото и да станем нормална демокрация. Махалото започна да замахва през 2000 г, когато силни бяха СДС и БСП. Да, но ние го развалихме и направихме пълен хаос в политическата система и процесите, които текат в момента са в тази насока.
- Кои партии според вас имат шанс на следващите избори и ще успее ли ГЕРБ да влезне в паламента с мнозинство?
- ГЕРБ, БСП, Кунева и ДПС. Най-ми е тъжно за СДС, защото не е тайна, че моята практика е тръгнала от там и аз съм силно пристрастна към СДС. Имаше период, когато бях привърженик към ДСБ, но те са едно. но одавна беше това. На скоро имах надежда, че СДС като се отделиха от Иван Костов, ще се възродат и ще имат нова енергия. Но това не стана. Щом до сега не става, означава, че новото ръководство на СДС не се справя.
- Как оценявате нивото на психологията в България?
- Имам няколко тези по въпроса. Едната е свързана с образованието, а втората с професионалистите, които практикуват психология. Според мен психологията много пропусна от това, че в продължение на много години имаше едно ограничаване на психологията и не се разрешаваше преподаването й в повечето университети. Така специалността не можеше да се развива. От друга страна, смятам, че в България имаме две-три места, в които има специалисти по психология. Това са Софийският университет, Нов Български Университет и Висшият институт по психология, който в момента е към Института за изследване на населението и човека към БАН. Също така смятам, че практиката на психологията върви на горе и консултантите стават все по-добри. Проблем обаче е, че в България почти всеки, който е завършил психология, може много лесно да си отвори кабинет и това е така, защото нямаме организация, която да следи тези неща. На фона на всичко, смятам, че плюсовете са повече и развитието на психологията върви все по-нагоре.
- Българинът има ли навика да се обръща към психолог, когато има проблеми?
- Има доста хора, които търсят помощ от специалисти. Аз познавам много колеги, на които кабинетите им са пълни. Много зависи кой си, колко си популярен и как твоето име достига до хората, които имат проблеми. Да, вярно е, че българинът чака първо да стигне дъното и когато види, че не може вече да се оправя, тогава търси помощ. А много по-лесно щеше да е, ако още в началото на проблемът си, се обърне към специалист.
- В коя насока трябва да се развива психологията?
- Психологията в България не е от одавна. По времето на комунизма беше много натискана, понеже дава инструмент в ръцете на хората и обяснява поведението на човека. Това знание е знание за избрани. Затова смятам, че научните изследвания в областта на психологията трябва да бъдат подкрепяни, да се контролират консултантските дейности, да се наблегне на образованието. Според мен всичко е в психологията и тя ще ни обясни всичко. Все пак където няма човек, там няма психология.
- Ако студентите сега искат да кандидатстват психология, към кой дял на психологията ще ги насочите?
- Смятам, че всеки дял е значим. Убедена съм, че не е въпроса в полето, а в човека, който работи в съответното направление, как ще извади и изкумуникира знанието през себе си. Човек може да бъде полезен и като практик и като политически и социален психолог. Затова психологията е нещо изключително свързано с практиката и поради тази причина не мога да дам съвет. На мен всичко ми е интересно. Аз например видях ПР-а през погледа на психологията и въведох в БАН ПР отдела, който извади Българската Академия на Науките на светло от тъмнината, в която беше потънал. Това стана чрез методите на професионалния ПР. Така напрактика ние доказахме, че успешен ПР може да се направи и без пари, понеже БАН няма пари.
