Смятат бившия футболен бос за съвременния Дон Кихот
Сибила Кусева
Не се знае много за мечтите, хобитата и талантите на бившия шеф на БФС и
на Професионалната футболна лига Валентин Михов. Той е известен с
футболните си изяви и неслучайно е единственият, минал през цялата
йерархия на българския футбол, без това да е било цел номер едно в
живота му. За първи път обаче Вальо Михов се съгласи да разкрие пред в.
”Монитор” непознатата си страна. Тази, която феновете досега не са
успели или не са искали да видят. Малцина знаят за романтичната
му душа. Още от тийнейджърска възраст Вальо се увлича по поезията и
често пишел писма на своите любими дами, като винаги започвал с някое
стихотворение. Той с усмивка си спомня как се събуждал и ставал с
книгите на Димчо Дебелянов и Пейо Яворов. Знаел поезията им наизуст и
така впечатлявал нежните създания. Въпреки това чистосърдечно разкрива,
че жените в живота му не са многои че се е научил
да обича истински. Уважава половинката до себе си и понякога без причина
я изненадва с букет цветя. Признателен е и че никога жена не го е
предавала, за разлика от мъжете. „Голям идеалист съм и понякога оставам
разочарован, но такъв е животът. Често дори приятелите ме сравняват с
Дон Кихот, но се надявам, че един ден ще помогна на света да стане
по-добър”.Той вярва, че успехът му се дължи на добротата му и
откровено признава, че никога не е правил лошо на хората, и дори, когато
са го наранявали, е отминавал обидата. Прякорът му Дон Кихот тръгва през 1991 г., когато решава да направи анкета за „Президент на годината”във
футбола и остава изненадан, щом вижда, че 80% от журналистите левскари
са гласували за него, а привържениците на ЦСКА – за Томас Лавчис. И до
ден днешен не може да си обясни защо така е станало, имайки предвид, че
във вените му тече „армейска” кръв. На церемонията тогава му подаряват и
първата картина на Дон Кихот. Сега, в офиса си, Валентин Михов има
много статуетки и картини с лика на героя на Сервантес. Те са подарък от
приятелите му, с които му пожелават да остане все такъв идеалист.Мечтае
да издаде книга, в която да опише не живота си, а истината за успехите
на златното поколение от световното през 1994 година. Според него
успехът на Стоичков и компания не се дължи на късмета им, а в уменията
на тогавашния треньор на националния отбор Димитър Пенев.По футбола Михов се увлича още едва деветгодишен. Оттогава започва да събира и футболната си колекциякоято
сега е неговата гордост. Тя се намира в неговия стилно обзаведен офис,
съхранена в огромни витрини. Макар да се е запалил по колекционерството
едва преди няколко години, Вальо Михов има скъпи предмети от преди
повече от 36 лета. Някои от тях са подаръци от приятели и величия в
спорта, които са му изключително ценни. Признава, че идеята за
колекцията се заражда, когато вече е на една зряла възраст и започва да
осъзнава живота по по-различен начин. „Искам да оставя нещо след себе
си. Всеки човек трябва да остави диря или поне една малка следа след
себе си в сферата, в която е работил”, признава Вальо, който иска да
бъде запомнен от поколенията, да им предаде най-доброто от себе си. На
една от стената има и единствената по рода си картина на Христо Стоичковот
дните му, когато бил рекламно лице на марка слънчеви очила. На
рафтовете на витрините има и цялата футболна история на българските
клубове, като най-голямо внимание привлича тази на ЦСКА.Бившият
президент на профилигата обича да открива талантливи българи и да ги
издига в обществото. С нескрита гордост обяснява колко е щастлив, когато
види някой свой кадър успял. Михов помага много и на бедните и
изоставени деца. Сега обзавежда стаите с мебели и климатици на сирачета
от столичния квартал „Люлин”. Прави много дарения и за SOS селищата, и
за възрастните хора. Последният път, когато се разплакал, било от
писмото на възрастна женица, на която бил помогнал. В него пишело само
„Благодаря ти, синко!” и това трогнало душата му. Сега мечтае да помогне и на забравените артиститъй
като според Михов спорт без култура не става. С усмивка си спомня как
навремето, когато бил юноша в ЦСКА, ги водели на театър и кино, а
сегашните спортисти обикалят единствено по дискотеките.Футболните
сувенири обаче далеч не са единственото, с което може да се похвали
известният бонвиван. Докато работел в „Кореком“ (близо девет години),
той за първи път разбрал какво означава Европа и колко по-напред в
развитието си са „белите страни“. Среща непознати за него дотогава
напитки и се запалва по колекционирането на скъп алкохолВ
дома му има 400-500 бутилки, някои на по 60 години. Има вина от изби,
които вече не съществуват на картата на България. Като тази в Лясковец.
Тамошният „Винпром“ открай време се е славел с качеството на своята
продукция. Естествено, Михов не отваря тези бутилки, без да има
специален повод. „Футболната колекция ми е много по-скъпа от вината,
понеже тя ми
напомня за скъпи събития и изживявания”, категоричен е Вальо. Той обаче държи да отбележи, че благодарение на работата си в „Кореком” се е научил да бъде търговец. Там разбрал и при какви поводи какъв парфюм да използва. Със смях си припомня как веднъж Христо Стоичков отишъл при него и го помолил да му даде три дамски и един мъжки парфюм, а Михов го попитал с колко жени излиза. „С Ицо сме големи приятели и до днес. Аз бях до него, когато той си пожела да стане носител на Златната топка и няколко години след това я грабна”.Сред хобитата му е и риболовътЗа разлика от настоящия президент на БФС Борислав Михайлов, бившият не е запален по лова. Всъщност веднъж решава да отиде на лов, но стига само до ресторанта и там изчаква аверите си. Но винаги, когато има свободно време, ходи за риба. Не е фен на шараните, но понякога помага на колегите си рибари в улова им. Най-голямата риба, която сам е хващал, тежала цели 7 кг. Често ходи с компания на Дунава да ловят риба и винаги е душата на компанията. Вальо Михов знае как да се забавлява и във вихъра на купона винаги грабва микрофона и изпълнява една от любимите си песни като „Девойко, мари хубава” и „Когато бях овчарче”. Именно с последната песен един от най-успелите футболни президенти си спомня откъде е тръгнал и никога не се главозамайва.
Сибила Кусева
26.02.2012
Не се знае много за мечтите, хобитата и талантите на бившия шеф на БФС и
на Професионалната футболна лига Валентин Михов. Той е известен с
футболните си изяви и неслучайно е единственият, минал през цялата
йерархия на българския футбол, без това да е било цел номер едно в
живота му. За първи път обаче Вальо Михов се съгласи да разкрие пред в.
”Монитор” непознатата си страна. Тази, която феновете досега не са
успели или не са искали да видят. Малцина знаят за романтичната
му душа. Още от тийнейджърска възраст Вальо се увлича по поезията и
често пишел писма на своите любими дами, като винаги започвал с някое
стихотворение. Той с усмивка си спомня как се събуждал и ставал с
книгите на Димчо Дебелянов и Пейо Яворов. Знаел поезията им наизуст и
така впечатлявал нежните създания. Въпреки това чистосърдечно разкрива,
че жените в живота му не са многои че се е научил
да обича истински. Уважава половинката до себе си и понякога без причина
я изненадва с букет цветя. Признателен е и че никога жена не го е
предавала, за разлика от мъжете. „Голям идеалист съм и понякога оставам
разочарован, но такъв е животът. Често дори приятелите ме сравняват с
Дон Кихот, но се надявам, че един ден ще помогна на света да стане
по-добър”.Той вярва, че успехът му се дължи на добротата му и
откровено признава, че никога не е правил лошо на хората, и дори, когато
са го наранявали, е отминавал обидата. Прякорът му Дон Кихот тръгва през 1991 г., когато решава да направи анкета за „Президент на годината”във
футбола и остава изненадан, щом вижда, че 80% от журналистите левскари
са гласували за него, а привържениците на ЦСКА – за Томас Лавчис. И до
ден днешен не може да си обясни защо така е станало, имайки предвид, че
във вените му тече „армейска” кръв. На церемонията тогава му подаряват и
първата картина на Дон Кихот. Сега, в офиса си, Валентин Михов има
много статуетки и картини с лика на героя на Сервантес. Те са подарък от
приятелите му, с които му пожелават да остане все такъв идеалист.Мечтае
да издаде книга, в която да опише не живота си, а истината за успехите
на златното поколение от световното през 1994 година. Според него
успехът на Стоичков и компания не се дължи на късмета им, а в уменията
на тогавашния треньор на националния отбор Димитър Пенев.По футбола Михов се увлича още едва деветгодишен. Оттогава започва да събира и футболната си колекциякоято
сега е неговата гордост. Тя се намира в неговия стилно обзаведен офис,
съхранена в огромни витрини. Макар да се е запалил по колекционерството
едва преди няколко години, Вальо Михов има скъпи предмети от преди
повече от 36 лета. Някои от тях са подаръци от приятели и величия в
спорта, които са му изключително ценни. Признава, че идеята за
колекцията се заражда, когато вече е на една зряла възраст и започва да
осъзнава живота по по-различен начин. „Искам да оставя нещо след себе
си. Всеки човек трябва да остави диря или поне една малка следа след
себе си в сферата, в която е работил”, признава Вальо, който иска да
бъде запомнен от поколенията, да им предаде най-доброто от себе си. На
една от стената има и единствената по рода си картина на Христо Стоичковот
дните му, когато бил рекламно лице на марка слънчеви очила. На
рафтовете на витрините има и цялата футболна история на българските
клубове, като най-голямо внимание привлича тази на ЦСКА.Бившият
президент на профилигата обича да открива талантливи българи и да ги
издига в обществото. С нескрита гордост обяснява колко е щастлив, когато
види някой свой кадър успял. Михов помага много и на бедните и
изоставени деца. Сега обзавежда стаите с мебели и климатици на сирачета
от столичния квартал „Люлин”. Прави много дарения и за SOS селищата, и
за възрастните хора. Последният път, когато се разплакал, било от
писмото на възрастна женица, на която бил помогнал. В него пишело само
„Благодаря ти, синко!” и това трогнало душата му. Сега мечтае да помогне и на забравените артиститъй
като според Михов спорт без култура не става. С усмивка си спомня как
навремето, когато бил юноша в ЦСКА, ги водели на театър и кино, а
сегашните спортисти обикалят единствено по дискотеките.Футболните
сувенири обаче далеч не са единственото, с което може да се похвали
известният бонвиван. Докато работел в „Кореком“ (близо девет години),
той за първи път разбрал какво означава Европа и колко по-напред в
развитието си са „белите страни“. Среща непознати за него дотогава
напитки и се запалва по колекционирането на скъп алкохолВ
дома му има 400-500 бутилки, някои на по 60 години. Има вина от изби,
които вече не съществуват на картата на България. Като тази в Лясковец.
Тамошният „Винпром“ открай време се е славел с качеството на своята
продукция. Естествено, Михов не отваря тези бутилки, без да има
специален повод. „Футболната колекция ми е много по-скъпа от вината,
понеже тя ми
напомня за скъпи събития и изживявания”, категоричен е Вальо. Той обаче държи да отбележи, че благодарение на работата си в „Кореком” се е научил да бъде търговец. Там разбрал и при какви поводи какъв парфюм да използва. Със смях си припомня как веднъж Христо Стоичков отишъл при него и го помолил да му даде три дамски и един мъжки парфюм, а Михов го попитал с колко жени излиза. „С Ицо сме големи приятели и до днес. Аз бях до него, когато той си пожела да стане носител на Златната топка и няколко години след това я грабна”.Сред хобитата му е и риболовътЗа разлика от настоящия президент на БФС Борислав Михайлов, бившият не е запален по лова. Всъщност веднъж решава да отиде на лов, но стига само до ресторанта и там изчаква аверите си. Но винаги, когато има свободно време, ходи за риба. Не е фен на шараните, но понякога помага на колегите си рибари в улова им. Най-голямата риба, която сам е хващал, тежала цели 7 кг. Често ходи с компания на Дунава да ловят риба и винаги е душата на компанията. Вальо Михов знае как да се забавлява и във вихъра на купона винаги грабва микрофона и изпълнява една от любимите си песни като „Девойко, мари хубава” и „Когато бях овчарче”. Именно с последната песен един от най-успелите футболни президенти си спомня откъде е тръгнал и никога не се главозамайва.
