Мама

Пенка Ганчева Кусева Заспала под купчина пръст и бури не жалят нейният кръст, съдбата жестока така отредила и истинал за миг нейният лик. Красива и млада замина си тя, остави детенце със самотен баща. Бъдеще няма без моята мама и умрял е света за детската душа. Върни се,искам да крещя, обичам те-тайничко шептя и чакам те с новата зора, но надеждата умря с последната слънчева светлина. Ореол за мен си ти, останаха безброй несбъднати мечти, в сърцето ми ще бъдеш само ти, Мамо, моля те всичко ми прости... Сибила

Прощално

Нощ като всички останали?!

Пенка Ганчева Кусева - Мама

А може би - не!
Тя си тръгна тихо и внезапно,
кой ли от мене я отне?!
Замина там,
където писма не достигат
и кой ще й казва сега,
че щастлив е с нея света?!
Мрачно и задушно,
времето тъжи
и облаци черни
обгръщат свода небесен...
Дъжд заваля
сълза заискря-
замина си тя
и разбита остава детската душа!

Сибила